Икономическото време става все по-непредсказуемо за българския бизнес, създавайки необходимост от задълбочен анализ на предстоящите промени. С наближаването на 2025 година, компаниите се изправят пред редица неизвестни, които могат да определят техния успех или провал на пазара.
Бизнес прогнозите за времето през 2025 показват смесени тенденции, които изискват внимателно планиране на финансовите потоци. Според водещи експерти, управлението на финанси ще бъде ключов фактор за оцеляването на фирмите в променливата икономическа среда. Освен това, правилното фактуриране и мониторинг на кеш флоу ще помогне на бизнеса да избегне рисковете от междуфирмена задлъжнялост. Платформи като Inverso.bg вече предлагат инструменти за анализ и прогнози, които могат да подпомогнат компаниите в тази посока.
В тази статия ще разгледаме задълбочено какво показват данните за икономическите перспективи през 2025, как ще се отрази това на различните сектори и какви стратегически стъпки препоръчват експертите за успешно навигиране през предстоящия период.
Икономическата прогноза за 2025: Какво показват данните
Последните данни за икономиката разкриват интересна картина за бизнес средата през 2025 година. Анализът на ключовите показатели позволява на компаниите да планират по-добре своите финансови стратегии в променливото икономическо време.
Реален БВП в ЕС и България
Българската икономика демонстрира забележителна устойчивост, като през второто тримесечие на годината реалният БВП нараства с 3.1% на годишна база и с 0.7% на тримесечна база [1]. Това представлява двойно по-висок темп в сравнение със средните стойности за ЕС и еврозоната, които се увеличават съответно с 1.5% и 1.4% [1]. Според Министерството на финансите, растежът на икономиката се очаква да достигне 3% през цялата 2025 година [2], което е малко по-оптимистична прогноза от тази на Европейската комисия, предвиждаща 2% [3].
Относно перспективите за еврозоната, експертите на Европейската централна банка (ЕЦБ) предвиждат, че средният годишен прираст на реалния БВП ще бъде 0.9% през 2025 г., 1.1% през 2026 г. и 1.3% през 2027 г. [4]. От друга страна, последните данни сочат, че икономиката на ЕС е започнала 2025 г. с по-силни позиции от първоначално очакваното, като през първото тримесечие предварителните данни показват растеж от 0.3% [5].
Въпреки относително добрите показатели, съществуват рискове, свързани с продължаващата политическа нестабилност и негативната икономическа динамика при някои от основните търговски партньори на страната [6].
Очаквания за инфлацията
Инфлационният натиск през 2025 г. показва смесени тенденции. Според данните на НСИ, месечната инфлация за юни 2025 г. е 0.4%, а годишната достига 4.4% [7]. В същото време, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), годишната инфлация за същия месец е 3.1% [8], което показва, че България все още покрива Маастрихтските критерии относно ценовата стабилност.
Най-голямо увеличение на цените през юни е регистрирано в следните групи:
- "Развлечения и култура" - 2.8%
- "Ресторанти и хотели" - 1.3%
- "Алкохолни напитки и тютюневи изделия" - 0.8%
- "Транспорт" - 0.7% [7]
Според прогнозата на Министерството на финансите, средногодишната инфлация за 2025 г. ще достигне 3.6%, след което ще се забави до 2.2% през 2026 г. [8]. Българската народна банка (БНБ) също очаква забавяне на инфлацията, като прогнозира средногодишна стойност от 3.3% за 2025 г. [9].
Промени в потреблението и инвестициите
Потреблението продължава да бъде основен двигател на икономическия растеж. Данните показват, че през второто тримесечие то нараства с 0.9% на тримесечна база и впечатляващите 6.5% на годишна база [1]. Това се дължи основно на ръста на кредитите и доходите - средното възнаграждение в страната достига 2572 лв. бруто през второто тримесечие, което представлява увеличение от 5.3% спрямо първото тримесечие и 12% на годишна база [1].
За индивидуално потребление през първото тримесечие на 2025 г. са изразходвани 74.7% от произведения БВП, като показателят се увеличава с 8.0% в реално изражение спрямо същия период на предходната година [2]. Очакванията са частното потребление да нарасне по-умерено през остатъка от годината поради временно по-високата инфлация и предпазните спестявания [3].
При инвестициите, относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през първото тримесечие на 2025 г. е 14.9%, като показателят се увеличава със 7.9% в реално изражение спрямо същия период на предходната година [2]. Прогнозира се, че частните инвестиции ще се свият през 2025 г. поради повишената икономическа несигурност, докато публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от ускореното усвояване на средства от ЕС [3].
Тези данни предоставят солидна основа за бизнес планиране, управление на финанси и прогнози за кеш флоу през оставащите месеци на 2025 година.
Пазар на труда и доходи: Стабилност или предизвикателства?
Българският пазар на труда през 2025 година показва редица положителни тенденции, въпреки предизвикателствата, пред които е изправен бизнесът. За успешното управление на финанси е важно да разберем как се развиват заетостта и доходите в настоящата икономическа обстановка.
Ниво на безработица и заетост
Данните за 2025 година разкриват устойчива ситуация на пазара на труда. Коефициентът на безработица през второто тримесечие е 3.6% [10], което представлява спад от 0.7 процентни пункта в сравнение със същия период на 2024 година. През първото тримесечие стойността е била малко по-висока - 3.9% [11], като се наблюдават минимални разлики между мъжете (3.9%) и жените (3.8%) [12].
Общият брой на заетите лица през второто тримесечие достига 2 934.1 хил. души [10], а коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 години се задържа на 71.0% [10]. Това показва стабилност на пазара на труда, като за първото тримесечие този показател е бил 70.4% [11].
Въпреки това, съществуват значителни регионални различия в безработицата, като най-ниски нива се наблюдават в:
- София-град (1.7%)
- Варна (3.8%)
- Габрово и Перник (4.1%)
А най-високи в:
- Видин (15.1%)
- Монтана (12.1%)
- Силистра (11.7%) [11]
Според прогнозите, през следващите години се очаква заетостта да продължи да нараства, макар и със забавени темпове – около 0.6% за 2025 г. и 0.3% за 2026 г. [11] Това забавяне се дължи главно на неблагоприятните демографски процеси в страната.
Ръст на заплатите и покупателна способност
Средната брутна месечна работна заплата за второто тримесечие на 2025 г. достига 2 572 лв. [13], което е увеличение с 5.3% спрямо първото тримесечие и впечатляващите 12.0% над нивата от същия период на предходната година. През март 2025 г. средната брутна заплата е била 2 556 лв. – увеличение с 8.0% спрямо предходния месец и 11.1% на годишна база [12].
Същевременно, очакванията за инфлацията през 2025 г. сочат спад до 2.8% [14], което значително подобрява реалната покупателна способност на работещите. Според икономическите прогнози, работниците ще продължат да се възползват от реални увеличения на заплатите и се очаква да възстановят напълно загубената през последните години покупателна способност [4].
Минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. се увеличава на 1077 лв. [5], което представлява ръст от 15.4% спрямо предходната година.
Разлики между публичен и частен сектор
Наблюдава се интересна динамика между публичния и частния сектор. Заплатите в обществения сектор бележат по-висок ръст от 13.8% на годишна база, докато в частния секторът растежът е 11.4% [13].
През последното тримесечие на 2024 г. средната заплата в частния сектор е била около 2360 лв., докато тази в публичния е с около 200 лв. по-висока [3]. Това съотношение се запазва и през 2025 г.
Особено значими са увеличенията в публичния сектор през 2025 г. в областта на сигурността и образованието:
- Заплатите в МВР се увеличават с 51%
- В Министерството на отбраната – с 47%
- Учителите ще получават заплати с 25% над средната за страната [15]
В контекста на икономическото време през 2025 г., бизнесът ще трябва да се адаптира към тези промени в пазара на труда. За успешното управление на финанси и прогнози за кеш флоу компаниите трябва да отчитат както недостига на работна сила (36.7% от промишлените предприятия посочват този фактор като затрудняващ дейността им [12]), така и разликите в заплащането между секторите и регионите.
Фалити и междуфирмена задлъжнялост: Рискове за бизнеса
Междуфирмената задлъжнялост през 2025 година се превръща в сериозна заплаха за българския бизнес, особено за малките и средни предприятия. Експертите от Allianz Trade прогнозират 2% ръст на несъстоятелностите в България както за 2025, така и за 2026 година [7]. Това поставя под риск не само отделни компании, но и цялата икономическа система, като създава предпоставки за верижни фалити.
Сектори с най-висок риск
Транспортният сектор традиционно се нарежда на първо място по брой регистрирани случаи на забавени плащания и лоши вземания. Фирмите там имат неизпълнени ангажименти към доставчици на горива и висока междуфирмена задлъжнялост, като сроковете за погасяване поддържат ниво от над 90-120 дни [7]. Строителният бранш също е сред най-застрашените, особено малките фирми, които често не успяват да погасят задълженията си дори след 120 дни отсрочка [9].
В земеделието ситуацията е особено тежка за малките производители, които или не успяват да реализират продукцията си, или изпитват недостиг на средства поради лизинг на техника и/или банкови заеми [7]. Хранително-вкусовата промишленост, по-специално месната индустрия, бележи увеличение на просрочията до 120-180 дни [7].
Причини за просрочия и фалити
Основните причини за нарастващата междуфирмена задлъжнялост са комплексни. Според проучвания, 59.4% от фирмите посочват като първа по значение причина за просрочване недостига на пари у длъжниците, което показва сериозни ликвидни затруднения [8]. Около 23.5% открояват като водещ фактор трудностите на самите длъжници за събиране на собствените им вземания, създавайки верижен ефект [8].
При малките бизнеси ключов проблем е лошото управление на паричните потоци. Добре документирано е, че проблемите с паричните потоци участват в до 82% от случаите на фалит при малките предприятия [16]. Недостатъчното финансиране е посочено като фактор в 29% от анализираните фалити [16].
Влияние на вътрешното търсене и държавните плащания
Забавените плащания от държавния бюджет играят съществена роля за задълбочаване на проблема. Фирми, спечелили обществени поръчки, съобщават за забавяния в срокове от 6-9 месеца [7]. Това поставя компаниите в омагьосан кръг – държавата не им плаща, те не могат да си покриват задълженията към бюджета и впоследствие не могат да участват в нови обществени поръчки [17].
Според експертите, ако държавата и общините се разплащат навреме с бизнеса, междуфирмената задлъжнялост би намаляла значително. Когато държавата плати на един основен доставчик, той се разплаща с други, които на свой ред погасяват задължения към своите контрагенти, създавайки положителен мултиплициращ ефект [17].
Особено тревожно е, че междуфирмената задлъжнялост в България бележи ръст до нива от 90 до 150 дни [7], което създава рискове за експортно ориентираните български компании. Сериозен ръст на фалитите има и в съседни държави – Турция с 45%, Гърция със 17% и Румъния с 9% [7].
Глобални фактори и търговски напрежения
Търговските напрежения в световен мащаб се превръщат в решаващ фактор за икономическото време през 2025 година. Нестабилността на глобалната търговска система създава както рискове, така и възможности за българските компании.
Мита и търговски политики на САЩ и Китай
Последната година беше белязана от безпрецедентно покачване на митническите бариери. Средното ефективно американско мито се е увеличило от 2,3% през 2024 г. до приблизително 15% [1], което представлява най-високата стойност за около век. За Китай ситуацията е още по-тежка, с увеличение от около 20 процентни пункта до ефективна ставка от около 40% [18]. Според анализаторите, американската администрация възприема "стратегическата несигурност" като нов инструмент за преговори, държейки търговските партньори в неведение [1].
В отговор, Китай и ЕС предприемат ответни мерки, създавайки спирала от протекционистични действия. Всъщност, тази промяна в търговската политика се оценява като сериозен удар не само за пряко засегнатите държави, но и за цялата световна икономика [1].
Влияние върху износа на ЕС и България
Търговските бариери имат многопосочно въздействие върху България. От една страна, Германия остава най-важният търговски партньор на България с дял от 15,3% от износа [14], което означава, че проблемите на германската икономика неизбежно се отразяват и на нас.
От друга страна, съществува риск от наплив на китайски стоки в Европа. Затруднени от високите американски тарифи, китайските износители вероятно ще пренасочат част от стоките си към европейския пазар [19], включително България. Това създава натиск за намаляване на цените, което може да повлияе върху българските производители.
В допълнение, през 2025 г. износът е засегнат от редица фактори, включително планирани ремонтни дейности в секторите на производството на стомана и рафинирането на нефт [20].
Несигурност и сценарии за развитие
Експертите разглеждат няколко възможни сценария. При базовия сценарий, митата на САЩ спрямо ЕС остават на обявените нива, а спрямо Китай не се променят [18]. Според прогнозите, ако добавените през тази година мита се задържат, от световната икономика ще бъдат изтрити 1 трлн. долара до 2030 г. [1]
Тежкият сценарий предвижда ескалация на митата и ответни мерки от страна на ЕС [18], което би довело до значително по-сериозни последици за глобалната икономика. Световната банка очаква глобалният растеж да се забави с приблизително един процентен пункт общо през 2025 и 2026 г. [1]
За българските компании, тези глобални фактори налагат по-внимателно управление на финанси и прогнози за кеш флоу, особено за експортно ориентираните предприятия, които трябва да се адаптират към променливото икономическо време през 2025.
Какво да очаква бизнесът: Препоръки от експертите
В условията на икономическа несигурност през 2025, експертите предлагат конкретни стратегии за устойчивост на бизнеса. Предвид нарастващите рискове, правилното планиране и защита на финансите стават решаващи за оцеляването на компаниите.
Финансово планиране и застраховане на търговски кредити
Застраховането на търговски кредити се превръща във все по-важен инструмент, защитаващ бизнеса от неплащане от страна на клиентите [21]. Тази форма на защита прехвърля риска от неплатежоспособност върху застрахователя, като същевременно подпомага паричния поток на компанията.
Основните предимства включват:
- Защита срещу неочаквани загуби и несъстоятелност на контрагентите [2]
- Възможност за по-лесен достъп до финансиране от банките [2]
- Намаляване на необходимостта от заделяне на "спешни пари в брой" [21]
Диверсификация на пазарите
Експертите препоръчват диверсификацията като "златно правило" за оцеляване – "не слагайте всички яйца в една кошница" [6]. На практика това означава разпределяне на ресурсите в различни пазари и продуктови линии за минимизиране на риска.
Следене на макроикономическите сигнали
Според прогнозата на БНБ, растежът на реалния БВП се очаква да достигне 2.8% през 2025 г., но съществуват рискове, свързани с търговските напрежения [22]. Особено важно е следенето на инфлацията, която се очаква да се ускори до 3.5% в края на 2025 г. [22].
Същевременно, световната инфлация се предвижда да спадне до 3.3% тази година [18], което създава по-стабилна среда за международните операции. Предвид променливото време в бизнес средата, гъвкавостта и готовността за бърза адаптация остават ключови за успеха.
Заключение
Безспорно, икономическото време през 2025 година представлява истинско предизвикателство за българския бизнес. Въпреки умерено оптимистичните прогнози за растеж на БВП от около 3%, което е двойно по-високо от средните стойности за ЕС, компаниите трябва да подходят с повишено внимание към финансовото планиране. Фактът, че инфлацията се очаква да достигне 3.6% през годината, преди да се забави през следващата, създава допълнителна несигурност.
Положителен аспект от икономическата картина остава стабилността на пазара на труда с ниска безработица от 3.6% и постоянно растящи заплати. Този ръст на възнагражденията, надвишаващ инфлацията, подкрепя потреблението като основен двигател на икономиката. Същевременно, обаче, компаниите се сблъскват със сериозни предизвикателства при намирането на квалифицирана работна ръка.
Междуфирмената задлъжнялост се превръща в една от най-големите заплахи за бизнеса през 2025. Прогнозираният 2% ръст на несъстоятелностите поставя под риск особено малките и средни предприятия. Забавените плащания, достигащи в някои сектори до 120-180 дни, създават предпоставки за верижни фалити и сериозни ликвидни затруднения.
Освен това, глобалните търговски напрежения между САЩ, Китай и ЕС оказват непосредствено влияние върху българската икономика. Експортно ориентираните компании трябва да се адаптират към новата реалност на повишени мита и протекционистични мерки, които биха могли да намалят световния икономически растеж с около един процентен пункт през следващите години.
С оглед на тези предизвикателства, експертите препоръчват няколко ключови стратегии. Първо, застраховането на търговски кредити предоставя жизненоважна защита срещу риска от неплащане. Второ, диверсификацията на пазарите и продуктовите линии намалява зависимостта от отделни клиенти или пазари. Накрая, внимателното следене на макроикономическите показатели позволява на бизнеса да реагира своевременно на променящите се условия.
Несъмнено, успехът през 2025 година ще зависи от способността на компаниите да балансират между възползването от положителните тенденции в потреблението и предпазването от рисковете, свързани със задлъжнялостта и глобалните търговски конфликти. Компаниите, които инвестират в добро финансово планиране и гъвкави бизнес модели, ще бъдат най-добре подготвени да преминат успешно през променливото икономическо време, което ни очаква.
Препратки
[1] - https://www.investor.bg/a/515-ikonomika-i-makrodanni/415829-vodenata-ot-sasht-targovska-voyna-sazdava-risk-ot-globalen-ikonomicheski-spad
[2] - https://atlasbroker.bg/credit-insurance
[3] - https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pazar-na-truda/2025/02/17/4744381_srednata_zaplata_raste_poveche_ot_inflaciiata_i/
[4] - https://bulgaria.representation.ec.europa.eu/novini-i-sbitiya/novini-0/proletna-ikonomicheska-prognoza-2025-2025-05-19_bg
[5] - https://www.economy.bg/bulgaria/view/60376/Shte-rastat-li-zaplatite-prez-2025
[6] - https://www.elana.net/bg/fund-management/polezno/prakticheski-syveti/kakvo-e-diversifikacija-i-kak-mojem-da-se-vyzpolzvame-ot-neja
[7] - https://www.infobusiness.bcci.bg/poveche-faliti-u-nas-prez-2025-i-2026-godina.html
[8] - https://etj.iki.bas.bg/storage/app/uploads/public/62a/6ff/8d8/62a6ff8d8f4d7983176335.pdf
[9] - https://money.bg/economics/rast-na-falitite-u-nas-koi-firmi-i-sektori-sa-nay-zastrasheni.html
[10] - https://www.nsi.bg/press-release/osnovni-rezultati-ot-nablyudenieto-na-rabotnata-sila-ii-trimesechie-2025-godina-8758
[11] - https://www.mlsp.government.bg/uploads/19/zaetost/kr-analiz-i-tr.pdf
[12] - https://www.nsi.bg/press-release/klyuchovi-pokazateli-za-balgariya-posledni-danni-kam-3-yuli-2025-godina-8213
[13] - https://money.bg/economics/stabilen-rastezh-na-zaetostta-i-zaplatite-v-balgariya-prez-vtoroto-trimesechie-na-2025-g.html
[14] - https://www.infobusiness.bcci.bg/ikonomicheska-prognoza-za-bulgariya-2025-stabilnost-s-vuzmojnosti.html
[15] - https://smartstaff.bg/news/pazar-na-truda-kakvo-da-ochakvame-prez-2025-godina
[16] - https://marketingzeus.bg/zashto-nqkoi-biznesi-uspqvat-drugi-ne/
[17] - https://dariknews.bg/novini/interviu/kolev-ako-dyrzhavata-i-obshtinite-si-plashtat-navreme-mezhdufirmenata-zadlyzhnqlost-shte-se-topi-754533
[18] - https://www.ecb.europa.eu/press/projections/html/ecb.projections202506_eurosystemstaff~16a68fbaf4.bg.html
[19] - https://debati.bg/targovskoto-naprezhenie-mezhdu-sasth-i-kitaj-mozhe-seriozno-da-se-otrazi-na-pazara-v-evropa-eto-kak/
[20] - https://ikj.bg/novini/ek-sas-sdarzhani-prognozi-za-ikonomikata-na-balgaria-prez-2025-ta/
[21] - https://www.coface.bg/novini-ikonomicheski-analizi-i-s-bitiya/kreditno-zastrahovane-vsichko-koeto-tryabva-da-znaete-za-tazi-usluga
[22] - https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_mac_forеcast_2025_01_bg.pdf
